вторник, 21 юни 2011 г.

Пясъчна роза - Ella Fue





Едно момиче минава по улицата и се смее.
То знае, че светът е негов.
Красиво, тъничко момиче с френско червило
и широка пола на цветя...
Синьо небе с няколко облака.
Забързани дамски токчета в епицентъра
на пясъчна роза...

piece by piece




Понеже винаги бе готова да повярва на света и в същото време да не му вярва,
както постъпваше още от ученическите си години и не бе се отучила да го прави и по-късно, когато опозна по-отблизо мъжката логика.
В този смисъл, който нямаше нищо общо с прищявката и каприза, стига да беше по-самоуверена - би могла да претендира за правото да се нарече най-нелогичната жена на света. Ала никога не й бе хрумвало да вижда в "отвърнатите" чувства, които изпитваше, нещо повече от собствената си необикновеност.
И тъй като нейният дух до такава степен бе изпълнен сам със себе си, че дори и в най-живата й мисъл присъстваше нещо от спомена, всичко, на което се натъкваше, се разрастваше в безпределно настояще, и когато вършеше нещо, се стигаше единствено до изчезване на границата между нея, извършващата го, и него, извършването, а движенията й се струваха пътека, по която нещата сами стигат до нея... когато протегне ръка към тях.

към алпинистите

Несъмнено алпинистът отива в планината , за да се катери и често напъните му биват възнаградени от едно чаровно изкачване с неумозрително обаяние, превръщащо се във висша наслада и поклонение. Но когато непрекъснато се катери, за да катери, не се ли излага на опасността кой връх изкачва?

Аналог е гъмжилото от надпреварващи се за слава, приличащо на телени въжета, които с всяко свое драскане нагоре оскверняват ръбовете на щастието.
Това носи болка... на скалата. И тя става непримирима и напрегната.
И в никакъв случай не бива да се лъжат, че ако приложат някоя хватка, ще успеят да запазят равновесие.