Несъмнено алпинистът отива в планината , за да се катери и често напъните му биват възнаградени от едно чаровно изкачване с неумозрително обаяние, превръщащо се във висша наслада и поклонение. Но когато непрекъснато се катери, за да катери, не се ли излага на опасността кой връх изкачва?
Аналог е гъмжилото от надпреварващи се за слава, приличащо на телени въжета, които с всяко свое драскане нагоре оскверняват ръбовете на щастието.
Това носи болка... на скалата. И тя става непримирима и напрегната.
И в никакъв случай не бива да се лъжат, че ако приложат някоя хватка, ще успеят да запазят равновесие.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар