piece by piece

Понеже винаги бе готова да повярва на света и в същото време да не му вярва,
както постъпваше още от ученическите си години и не бе се отучила да го прави и по-късно, когато опозна по-отблизо мъжката логика.
В този смисъл, който нямаше нищо общо с прищявката и каприза, стига да беше по-самоуверена - би могла да претендира за правото да се нарече най-нелогичната жена на света. Ала никога не й бе хрумвало да вижда в "отвърнатите" чувства, които изпитваше, нещо повече от собствената си необикновеност.
И тъй като нейният дух до такава степен бе изпълнен сам със себе си, че дори и в най-живата й мисъл присъстваше нещо от спомена, всичко, на което се натъкваше, се разрастваше в безпределно настояще, и когато вършеше нещо, се стигаше единствено до изчезване на границата между нея, извършващата го, и него, извършването, а движенията й се струваха пътека, по която нещата сами стигат до нея... когато протегне ръка към тях.