zone zero

помнех дните и формите им
твърде заоблени –
като кукли
с ампутирани крайници
изпълнени
с въздух и течен сапун
украсени с бижута
и безброй златни сечения
и понеже имаше жертви от тях
можех да видя
кръвоносната им система
болката болестта
и възбудата
криех бедрата
и половите им органи
в силуети на седмици воля
и си пазех в бомбето за фокуси
изрязани нокти от всеки –
помнех ги докато ми липсваха
след което започнах
да различавам дефектите им
заекващи
до бордюра на хоризонта
отразяващ ги плешиви до голо